Нещо странно ново и различно,
Нещо малко, просто , прозаично,
а животът е игра,
а животът е игра,
Казват давай, давай, с мен далеч избягай,
Давай, о скъпи, мой кадилак . И после се роди поредният копелдак
Животът, както и ние, е нещо просто, семпло, повторимо, но драстично, той е като игра на думи. Представете си една проста игра на “Скрабъл“, имате втора буква „р“ , която се засича с последна „н“, ето на, вие написахте Крисчън. Здравейте, това съм аз. Днес ще ви разясня правилата на нашата игра.
Всяка вечер вашата пионка отива в бара и започва да пее:
„Ако бях студена бучка лед, уиски в чаша можеше да си ти. И бих могъл в тебе аз
до край, да потъна, бейби, и в тебе бавно да се топя. Сух е режимът, сух е режимът,
суша голяма, бейби, жаден съм за теб. Сух режим даже в любовта, вече съм така
пресъхнал, мога да изгоря. Станал съм твърде жаден и лош, и сънувам само как във тебе бавно се
топя, сух е режимът...“ Такъв е режимът - ние го създадохме, ние го развихме и
какво от това? Промяна голяма, но къде я съзряхте.
Та вашата пионка отива във
бара и застава да гледа другите играчи какви зарове ще хвърлят. Накрая
осъзнава, че кукла си ти, която студено те гледа с очи, а седи и си мисли,
тази кукла. О БОЖЕ??? Куклата мисли? Гледа и мисли: “Кукла си ти, която
студено те гледа с очи, питам има ли власт която да дава живот и на вас. Колко
път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти.“ Кажи сега заровете ли са твоята
власт, те ли са твоята напаст и манна небесна? Те ли са твоята власт: „ Питам
има ли власт която да дава, живот и на вас?“ Все пак аз съм човек, а пионка си
ти..... О, не ,не казвай! Истината боли...
Ще ме пронижеш право в зара ти...
Чифт шестици, аз съм!.
Джакпот, давай, игра е животът, нали?
Или аз останах последният на това мнение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар