Защо ли нявга те видях,
защо ли с теб се запознах,
защо плени ти моето сърце,
а после каза твърдо не.
защо ли с теб се запознах,
защо плени ти моето сърце,
а после каза твърдо не.
Каза, че държиш на мен, но не е така.
Каза ми, ти прости и разбери,
но как да простя и разбера аз това.
Как забравя лъжата ти в нощта,
как да забравя мъките за моите безброй сълзи.
Как да забравя за твоите красиви очи,
как, как, как, кажи ми как.
Но добре ще ти простя и ще се разкарам от света.
Ще постъпя като теб в един ясен ден,
ще се махна и ще се простиш с мен.
Имах аз приятелка добра,
но тя се случи зла…
Простреля ме в сърцето,
с думите отровни!
Разби ми ти живота,
ще те мразя до смъртта си.
Тогава аз избягах със сълзи,
но не от болка, а от отрова.
Но не каква да е отрова,
а отрова от приятел - уж добър!
Избягах с кръв в очите…
И после, предателят съм аз бил.
Но НЕ, НЕ, НЕ, не е така!
Тука сбърка ти,
но ти не ще да разбереш моите сълзи.
Дори и след хиляди луни.
До тука бe с твоето ледено сърце
но тя се случи зла…
Простреля ме в сърцето,
с думите отровни!
Разби ми ти живота,
ще те мразя до смъртта си.
Тогава аз избягах със сълзи,
но не от болка, а от отрова.
Но не каква да е отрова,
а отрова от приятел - уж добър!
Избягах с кръв в очите…
И после, предателят съм аз бил.
Но НЕ, НЕ, НЕ, не е така!
Тука сбърка ти,
но ти не ще да разбереш моите сълзи.
Дори и след хиляди луни.
До тука бe с твоето ледено сърце
Няма коментари:
Публикуване на коментар