Цената на пропуснатото

Някаква странна мъка, някаква странна самота - дали пък не е споменът за любовта? Тя помни ме с добро сигурен бъди ,приятелю добри... Ще я обичам,ще я помня, щя я тача - след милион луни дори...СИГУРЕН БЪДИ!!! Заслужих някога ключа от нейното сърце... Докоснах го, но с ледени ръце... И разбрах , видях и осъзнах, малко късно ,но прозрях...Че ден и нощ над нея бдях, но не като майката вълчица, гледаща малките дечица... Не като сянката в мрака, преследваща те даже и във влака... Бдях и грижех се по странен начин.. Продължавам да го права и ще бъда аз завинаги такъв, това ли е цената на спокойствието и моята утеха? Това ли е цената да прегърна моята опека? Това ли е или не е? Кажи ми ти приятелю добри, защо такъв съм ? Защо боли? Защо не разбираш ме и ти дори ?! Сам съм, сам не бях, но сам останах...и живота малко късно схванах... Късмета си изпуснах..и в ледената нощ не просто тежко аз въздъхнах... 

А  с мислите за нейната пленителна осанка аз издъхнах...