Кому е нужно това,
на кого казах за мойта тъга.
Защо разказах, а не ме разбра?
Не, не искам да си бетонна стена
и без това ранима си като капка роса,
в това ти е чара и в аромата на твоята коса.
Но не неискам да се чувствам като в игра,
неизвества, с неясни правила.
Неискам да чувствам раздяла,
мъка и студедината на росата бяла.
Кому бяха нужни всичките тези години,
кому бяха нужни тези твои, потайни градини.
Минаха години,
росата остана студена и вяла,
косата ми вече е одавна побеляла,
а аз още седя и питам,
кому бе нужно всичко това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар