Забраненият плод или плодът на светлината?

О ябълко златна, дали не си точно ти плода на раздора? Кога се случи така, че ябълката почна да ранява ламята? Нали змея безстрашен бях аз? Кога почна всичко на паралелна посока да се завърта? Шанс, ще си кажат някои ,но да ли е така ? Дали пък не е поредната прищявка на тази безспирна игра която играем? Драги читателю, друго мислех да пиша, не да ви занимавам с моите глупости,  но както винаги в живота плановете се променят. Замислих се колко е приятно да осъзнаеш, че златната ябълка преследва ламята. Представете си го комично е нали? Но пък също толкова комично е как може едно нежно цвете да те рани с малките си бодли. Всеки носи маска, всеки живее и тлее в соята маска. Маската на любовта, маската на силата и самочувствието. Маската на студеният и безскрупулен мрачен странни който търси да убива. Но неизвестно защо в един момент маските падат. Казанова и Дон Жуан се срещат очи в очи, а нашата златна ябълка седи в мрака и се чуди към коя маска да се втурне. И когато разбере, че не може да вземе това решение почва да напада, точно така драги читатели аз станах първата ранена от златна ябълка, ламя.

     Рани ме, усмихна се лъчезарно, изплези се - сякаш на шега и после ме ухапа, нежно и леко все едно карфици минаха през тялото ми, но изведнъж в последният момент карфиците се разраснаха и ме прорязаха с думи отровни в сърцето. Обяснете ми как може забраненият плод да е толкова сладък, толкова истински, толкова красив и пленителен, с тези негови извивки, с ярките си цветове. Просто да ти се иска да го вкусиш и да се насладиш на разливащия се в гърлото ти вкус.

     Помня времената когато забраненият плод беше закуска, обед и вечеря. Не беше толкова сладък дами и господа.

     О, да! Беше невероятен, но някак си по неузрял и затворен, докато сега просто рамката падна и показа всичките си вкусови качества, всеки един цвят и всяка форма, и извивка с която може да те грабне.

     ДА! Аз съм - единствената ранена от златна ябълка ламя.

     ДА! Аз съм - грешника опитал забраненият плод.
     О, да! Как бих го сторил пак и пак.
    Забраненият плод драги читателю е като лек за душата, той просто влиза под маската ви и ви прави щастлив.Някак си успява да проникне до светлите кътчета в душата ви и да се загнезди там, а когато се опитате да го изкорените, като малко котенце почва да хъска и драска.
  Чак е сладко, не мислите ли. 

   Всяка ламя, която е била охапана от забранения плод. Всеки грешник или мрачен странни, с котенце което си прави дом в светлите кътчета на душата му. Всеки един от тях може да ме разбере.
   ДА! Нас ни боли, мен ме боли, може би и плода го боли когато го откъсвам и се опитам да отхапа директно от същността му, но светът е такъв, така е изграден...
Граби или ще те ограбят, убии или ще те убият, яж или ще те изядат, но във целия този ад има малки златни ябълки и сладки котета, които да ни ощастливяват. Било то малко или много .
  Да, за жалост дори и нашата златна ябълка носи своята маска, дори и тя... Но въпреки маската и сложена Дон Жуан, тя иска и чака там във мрачният ъгъл нейният Казанова да и я види гола и чиста. Да я опита и опознае, така както само той би могъл.
   Такъв е света драги мой, читателю...
   Трябва да свикваме с него, да се учим да оцеляваме!
   И не забравяйте, че колкото и да е вкусен и прекрасен забраненият плод, той съшо има зъби и може да ви рани или просто да ви ухапе.
  Аз, горкият аз, толкова се привързах към вкуса на златната ябълка,че за мен е твърде късно вече, но ако и вие намерите вашата , не я губетем, просто - свикнете. Няма да съжалявате.
   Това е то, Забраненият плод...
    Прекрасен, но отровен, ако той сам не ви пожелае, по-добре се спасявайте, защото драги читателю, може да не надзърнето под маската на този плод, а да се изгубите в нея.