Бе ти побратим
а тя бе пътя към рая...
Бе ти необратим
а тя за мен бе безкрая ...
Изгубих ви в навечерието на новата година,
но сигурен съм, ще ме помните пред горящата камина
...
Някога каза някой, бъди себе си и ще да те оценят.
Куп глупости, ако си себе си в този свят и иначе жесток,
нищо не постигаш!
Трябва
ли да сме зли?
Трябва ли най-близките ни хора, към нас страхопочитание
да изпитват, май е все тая?
Обичах те, ти бе пътя към рая,
обичам те но е времето да сложа края.
Ти бе мой брат,
тя бе моята любима,
ТИ все още си в живота ми един огромен кръговрат,
а любовта ми към нея е все още необратима...
Кажи ми любима,
защо любовта ми е толкова непобедима,
кажи ми , о братко....
Защо семейството въпреки, че е блян, е толкова сладко...
Кажете ми вие двамина,
защо да не се метна в и тъй вече разгорената камина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар