Живот или отрова

Палиш последната цигара.Не е преминала и средата на нощта и не знаеш колко остава до новия ден,нито до следващата кутия.Виждаш живота си в пламъка.Гори бързо и неусетно,понякога угасва...и цигарата,като него винаги свършва по-бързо от колкото ти се иска.Всичко,което даваш на света е дим...а на себе си-щастие и отрова.Не са ли те понякога едно и също?Винаги водещи до пристрастяване ?