щом не е за нази мост,
някой ден, след смъртта...
Ще се намерим двамата,
макар и в пръста до болка потопени,
не ще сломят душите ни в едно споени.
Знам ли, дори и разделени,
в друга реалност,
сме заедно засмени,
търся тоз среднощен пост,
той седи и чака ме на стража,
пази денонощно този мост.
И иска май: "Обичам те", да кажа.
Не знам, не го познавам, този демон тъй жесток,
който избор непосилен ми постави.
Не съм способен да направа този скок,
да се преборя със собствените ми представи.
Разбирам, аз съм слаб и никому ненужен
разбирам, че съм обречен и това ме прави тъжен.
Но не питай ме отново:
" От мен какво ти искаш?",
защото ще получиш наготово.
Смъртта не чака да поискаш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар